Петър Волгин в ПИК и "Ретро": Синдромът „Кирил и Лена“ и лошото образование
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Хубаво е човек да си вярва. Хубаво е да мисли, че е в състояние да се справи с всяка трудност. Но също така е хубаво тази увереност да се гради на опит и познания, а не на свръхразвит нарцисизъм. Ако е налице вторият вариант, вече имаме проблем.
А проблемът става още по-сериозен, когато нарцистичните типажи се окажат на ключови позиции в държавата. До този момент изказванията и действията на главните действащи лица в „Продължаваме промяната“ – водещата формация в управляващата коалиция, показват огромно самочувствие и много малко познания. Вероятно това е не просто личностна особеност, но и резултат от образованието, което тези хора са получили. В повечето днешни университети, дори и в най-реномираните, акцентът се слага не толкова върху получените знания, колкото върху уменията на студентите да се презентират добре и да генерират колкото се може по-големи печалби за колкото се може по-кратък период от време. Отдавна никой не цени дългите проучвания, търпеливото многомесечно и многогодишно четене в библиотеките. Ценят се само резултатите. И то бързо постигнатите.
Когато още в първите дни на своя мандат Кирил Петков се зае да реши проблемите със Северна Македония, много хора останаха учудени. Това със сигурност не беше най-важната задача, която стоеше пред България. Ние имахме къде-къде по-съществени грижи. Галопиращата инфлация, сметките за ток, здравната криза – всичко това беше несравнимо по-важно за нас от това дали Скопие ще започне преговори за членство в ЕС днес, утре или вдругиден. Обаче Кирил се зае точно с това. Направи го, защото смяташе, че това е най-лесният за решаване проблем. А му се струваше лесен за решаване, защото не го разбираше. Колкото по-малко знаеш по дадена тема, толкова по-елементарна ти се струва тя. Кирил явно си мислеше, че е достатъчно да се усмихва на колегите в Скопие, да им обяснява колко са готини и проблемът ще бъде решен. Действителността обаче се оказа съвсем различна. Македонската страна просто се изгаври с нашия премиер. Така първият опит на Кирил да демонстрира бързи резултати зрелищно се провали.
Част от причините за този провал се крият именно в начина, по който са обучавани новите ни политици. Те са класически представители на Поколението Гугъл. Подобни хора нямат никакъв интерес към задълбочените изследвания. За тях световната интернет търсачка е напълно достатъчният извор на всякакви знания. Сигурен съм, че Кирил и Лена изобщо не разбират иронията, с която беше посрещната тяхната акция по внасяне в прокуратурата на списък с предполагаеми престъпници, съставен по данни на Гугъл. За хора като премиера и неговата началничка на кабинета няма по-висш и по-достоверен източник на информация от тази търсачка. Някога много хора са казвали, че едно нещо е вярно, ако са го видели по телевизията.
Днес други хора са убедени в достоверността на даден факт само защото са прочели за него в интернет. Разбира се, справките в нета са нещо, което трябва да правим. Обаче в никакъв случай не бива да забравяме, че има и книги. А много от ценните книги не могат да бъдат намерени в интернет. Така че, ако наистина искаме да сме специалисти по дадена тема, трябва да положим немалко усилия. Първо, за да издирим въпросните книги, и второ, за да ги прочетем.
Обаче, ако сме прихванали Синдрома „Кирил и Лена“, ще направим всичко възможно, за да си спестим тези усилия. И ще продължим да вземаме решения въз основа на справките в Гугъл. Не знам дали е утешително за новите ни политици, ако кажем, че не само те са жертви на този синдром. През последните дни забелязахме, че и редица значими международни фактори нямат никакви познания по темите, които обсъждат. Британската външна министърка Лиз Тръс каза по време на срещата с колегата си Сергей Лавров, че страната ѝ никога няма да признае суверенитета на Русия над Ростовска и Воронежка област. Явно госпожата така и не си е дала труда да научи, че Ростов и Воронеж са част от Русия, а не синоними на Донецк и Луганск.
По всичко личи, че г-жа Тръс е продукт на същата образователна система, която формира и нашия нов управленски елит. Тези политици нямат нито необходимите познания, нито културата, за да решават сложни проблеми. За сметка на това главите им са пълни с клишета от рода на „евроатлантически ценности“ и „руска заплаха“. Не можем да очакваме от хора, които в продължение на години са захранвани с подобни „интелектуални полуфабрикати“, да произведат било смислени изказвания, било смислени действия.
Показателно в това отношение е и интервюто, което нашият премиер даде за предаването Hard Talk на BBC. Разбира се, то по нищо не се отличаваше от многобройните интервюта, които възпитаникът на Харвард раздава на българските медии. Беше пълно с нищо незначещи банализми. Но между всички тях имаше едно изказване, което изумява със своята елементарност. Помолен да коментира напрежението Русия – САЩ – НАТО и българската позиция, Кирил каза, че не „вярвал в сферите на влияние“, че днес за разлика отпреди всяка държава, без значение от нейната големина, можела сама да определя своята външна политика. Този възглед няма нищо общо с реалността и аз силно се надявам българският премиер да не вярва сериозно на тези си думи. Защото, ако наистина си вярва, значи проблемът му е много сериозен.
Естествено, че сфери на влияние съществуват и ще продължат да съществуват. Не е възможно Канада, която граничи със САЩ, да провежда външна политика, която да застрашава американската национална сигурност. По абсолютно същия начин няма как Украйна, която граничи с Русия, да има външна политика, която застрашава руската национална сигурност. Така както Канада и Мексико попадат в американската сфера на влияние, така и Украйна и Грузия са в руската. Нищо не може да се направи срещу географията. Ако Кирил Петков избира да не се съобразява с географските дадености, това е само негов проблем. Има например страшно много хора по целия свят, които са твърдо убедени, че Земята е плоска. Само че тяхната вяра не я прави такава.
Това, че някой не вярва в сферите на влияние, изобщо не означава, че те не съществуват. И понякога тяхното съществуване бива демонстрирано особено ярко именно на невярващите.
